Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж, макар и в този период фактически да не е съществувало трудово правоотношение. Спорен обаче се оказва въпросът дали за времето на незаконното уволнение възниква право на платен годишен отпуск, респ. право на обезщетение за неизползвания отпуск при последващо ново прекратяване на трудовия договор. В административната и съдебната практика и в правната доктрина са изразявани противоречиви схващания:
Първоначално МТСП поддържаше становището, че такова право съществува. В писмо изх. № 92-642 от 08.08.2007 г. на МТСП се посочва: “Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа конкретното лице ще има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото то е възстановено. Този отпуск може да се ползва ефективно, като обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от Кодекса на труда се дължи само при последващо прекратяване на трудовото правоотношение.”
Върховният касационен съд зае различна позиция по темата. В редица свои решения съдът приема, че “за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа, макар и той да се признава за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като има за цел възстановяване на трудовата сила. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа” (Решение № 511 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.). В Решение № 564/ 05.10.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., III г.о., се посочва: “Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда периодът на безработица от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа се признава за трудов стаж. Законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение, не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на работа сили, поради което възниква при реално положен труд. За времето, през което не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск.”
Съдебната практика, изглежда, повлия на административната и в отговор на често поставяни въпроси на интернет страницата на МТСП в последните години започна да намира израз концепцията на ВКС: “Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, в практиката на Върховния касационен съд е възприето, че за времето на незаконно уволнение на възстановения работник или служител не му се полага платен годишен отпуск. Министерството на труда и социалната политика споделя изцяло съображенията на Върховния касационен съд.”
При липсата на изрична законова уредба по въпроса изводи могат да се направят единствено по тълкувателен път и е логично да бъдат застъпвани различни схващания. Все пак наличието на задължителна съдебна практика на ВКС дава достатъчно сигурност на работодателите да отказват да признават правото на платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение.