октомври 2016 - Счетоводни услуги, Счетоводна къща, счетоводство на фирми по ДДС

ВАЖНО!!!

НАП започва проверка на счетоводителите и счетоводните предприятия, не чакайте а проверете Вашият счетоводител и всичко необходимо съгласно закона.

САНКЦИИ ЗА ФИРМИТЕ

В административнонаказателните разпоредби на закона са предвидени санкции и за фирмите-възложители, които са се възползвали от счетоводни услуги по съставяне на финансови отчети от предприятия и лица, които не отговарят на законовите критерии.

Който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което не отговаря на изискванията на закона, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 70 от ЗСч).

Същите са санкциите, когато отчетът е съставен не от счетоводно предприятие, а от физическо лице, което не е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието – възложител (чл. 70 от ЗСч).

ОТЧЕТИ СЕ СЪСТАВЯТ:

• от счетоводни предприятия или
• от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЧЕТОВОДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

За да може едно предприятие легално да съставя финансови отчети на други предприятия, то следва да отговаря на определението за счетоводно предприятие от закона, според което в предмета на дейност трябва да е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети (§ 1, т. 27 от ДР на ЗСч). Счетоводното предприятие трябва да е регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (§ 1, т. 27 от ДР на ЗСч).

Наред с изискванията към регистрацията, законът поставя изисквания и към представляващите счетоводното предприятие, които подписват финансовите отчети на клиентите (чл. 18 от ЗСч). Тези лица трябва да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс (чл. 18, т. 2 от ЗСч).

Изискванията по закон към представляващите счетоводното предприятие, които подписват финансовите отчети на клиентите, е да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва (чл. 18, т. 1 от ЗСч):

а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

аа) при магистърска степен – 2 години;

бб) при бакалавърска степен – 3 години;

вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;

б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.

„Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете (§ 1, т. 3 от ДР на ЗСч).

Когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие, отчетът се подписва от представляващия или управляващия счетоводното предприятие (чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗСч). Друго изискване на закона е в отчета да се посочи името на лицето, подписало отчета и да се постави печата на счетоводното предприятие (чл. 25, ал. 3 от ЗСч).

На предприятие, което състави финансов отчет, но не отговаря на изискванията на закона, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 71 от ЗСч).

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Когато отчетът не е съставен от счетоводно предприятие, то физическото лице, което го е съставило, също трябва да отговоря на изискванията посочени по-горе за образование, стаж и чисто съдебно минало (чл. 18 от ЗСч). Друго важно изискване е лицето да бъде в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието (чл. 17 от ЗСч). Лицето, които е съставило отчета следва да го подпише и да посочи името си в него (чл. 25, ал. 3 от ЗСч).

Лице, което състави финансов отчет, но не отговаря на изискванията на закона, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 71 от ЗСч).

Фирма, чиято основна дейност е покупко-продажба на автомобили втора употреба, закупува автомобил от Италия с ВОП през май 2015 г. Издаден е протокол по чл. 117 за самоначисляване на ДДС и е включен само в дневника за продажбите през май 2015 г. Протоколът не е включван в дневника за покупките. Тази година през септември автомобилът е продаден.
Може ли да включим протокола в дневника за покупките, след като от издаването му вече са минали повече от 12 месеца? Имаме ли право да използваме данъчен кредит от този протокол след изтичането на 12 месечни данъчни периода, или както при фактурите, така и за протоколите важи чл. 72 от ЗДДС? Също така, ако нямаме право да използваме данъчен кредит, ще трябва ли да включим протокола в дневника за покупките, но без право на данъчен кредит, или той ще трябва да се отрази по друг начин?

Първо важно нещо е, че след като употребяваният автомобил е бил предмет на вътреобщностно придобиване (ВОП), българският дилър е имал право на данъчен кредит за самоначисления с протокола ДДС. Така е, защото в подобни ситуации при препродажбата на автомобила не може да се ползва специалният ред за облагане на маржа на цената, съдържащ се в чл. 143-150 от ЗДДС. Причината за последния извод се крие във факта, че няма да е изпълнена нито една от хипотезите, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от закона.
Така че данъкът по протокола не само е бил дължим на бюджета и е трябвало да се начисли, но и той е подлежал на приспадане по реда на чл. 68-72 от ЗДДС. Това обаче не е направено и протоколът не е отразен в дневника за покупките, дори и без право на данъчен кредит.
На второ място, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Или в общия случай за данъчния период, в който доставчикът дължи данъка на бюджета, получателят ще има правото да приспадне същия като данъчен кредит. В ситуация с осъществено ВОП правото на приспадане на ДДС ще възникне за данъчния период, за който е била налице изискуемостта на данъка за придобиването (в случая – май 2015 г.).
На следващо място, нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС определено е приложима и по отношение на данъка, съдържащ се в протоколи по чл. 117 от закона, а не само във фактури. Според въпросната норма регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който правото е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС). Посоченият срок е преклузивен, поради което след неговото изтичане правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено и то се губи.

Налице е и практика на Съда на ЕС – Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела C‑95/07 и C‑96/07, според която правото на приспадане на ДДС може да се обвързва с преклузивен срок. В т. 46 от посоченото решение се казва, че преклузивният срок, чието изтичане води до санкциониране на данъчно задълженото лице, което не е положило достатъчна грижа и е пропуснало да поиска приспадане на ДДС по получените доставки, като го лишава от право на приспадане на данъка, не може да се смята за несъвместим с режима по Шеста директива (сега Директива 2006/112), при условие че този срок се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на общностното право (принцип на равностойност), от една страна, а от друга – че не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане (принцип на ефективността). За съда възможността правото на приспадане на данъчен кредит да се упражнява без никакво ограничение във времето би било в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчно задълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация.
И тъй като въведеният в нашия закон срок от 1+12 месеца изглежда такъв, който не затруднява и не прави практически невъзможно да бъде упражнено правото на приспадане на ДДС, следва да се заключи, че след изтичането на срока правото се погасява. В случая въпросният срок е изтекъл на 31.05.2016 г., ако, както се предполага от въпроса, изискуемостта на данъка за ВОП е настъпила през май 2015 г.