Фирма, чиято основна дейност е покупко-продажба на автомобили втора употреба, закупува автомобил от Италия с ВОП през май 2015 г. Издаден е протокол по чл. 117 за самоначисляване на ДДС и е включен само в дневника за продажбите през май 2015 г. Протоколът не е включван в дневника за покупките. Тази година през септември автомобилът е продаден.
Може ли да включим протокола в дневника за покупките, след като от издаването му вече са минали повече от 12 месеца? Имаме ли право да използваме данъчен кредит от този протокол след изтичането на 12 месечни данъчни периода, или както при фактурите, така и за протоколите важи чл. 72 от ЗДДС? Също така, ако нямаме право да използваме данъчен кредит, ще трябва ли да включим протокола в дневника за покупките, но без право на данъчен кредит, или той ще трябва да се отрази по друг начин?
Първо важно нещо е, че след като употребяваният автомобил е бил предмет на вътреобщностно придобиване (ВОП), българският дилър е имал право на данъчен кредит за самоначисления с протокола ДДС. Така е, защото в подобни ситуации при препродажбата на автомобила не може да се ползва специалният ред за облагане на маржа на цената, съдържащ се в чл. 143-150 от ЗДДС. Причината за последния извод се крие във факта, че няма да е изпълнена нито една от хипотезите, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от закона.
Така че данъкът по протокола не само е бил дължим на бюджета и е трябвало да се начисли, но и той е подлежал на приспадане по реда на чл. 68-72 от ЗДДС. Това обаче не е направено и протоколът не е отразен в дневника за покупките, дори и без право на данъчен кредит.
На второ място, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Или в общия случай за данъчния период, в който доставчикът дължи данъка на бюджета, получателят ще има правото да приспадне същия като данъчен кредит. В ситуация с осъществено ВОП правото на приспадане на ДДС ще възникне за данъчния период, за който е била налице изискуемостта на данъка за придобиването (в случая – май 2015 г.).
На следващо място, нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС определено е приложима и по отношение на данъка, съдържащ се в протоколи по чл. 117 от закона, а не само във фактури. Според въпросната норма регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който правото е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС). Посоченият срок е преклузивен, поради което след неговото изтичане правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено и то се губи.
Налице е и практика на Съда на ЕС – Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела C‑95/07 и C‑96/07, според която правото на приспадане на ДДС може да се обвързва с преклузивен срок. В т. 46 от посоченото решение се казва, че преклузивният срок, чието изтичане води до санкциониране на данъчно задълженото лице, което не е положило достатъчна грижа и е пропуснало да поиска приспадане на ДДС по получените доставки, като го лишава от право на приспадане на данъка, не може да се смята за несъвместим с режима по Шеста директива (сега Директива 2006/112), при условие че този срок се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на общностното право (принцип на равностойност), от една страна, а от друга – че не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане (принцип на ефективността). За съда възможността правото на приспадане на данъчен кредит да се упражнява без никакво ограничение във времето би било в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчно задълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация.
И тъй като въведеният в нашия закон срок от 1+12 месеца изглежда такъв, който не затруднява и не прави практически невъзможно да бъде упражнено правото на приспадане на ДДС, следва да се заключи, че след изтичането на срока правото се погасява. В случая въпросният срок е изтекъл на 31.05.2016 г., ако, както се предполага от въпроса, изискуемостта на данъка за ВОП е настъпила през май 2015 г.