Годишни декларации за 2016г. на фирми

Остават броени дни до крайния срок на 31.03.2017г., за подаване на годишни декларации от фирми за 2016г. Годишна декларация за облагане с корпоративен данък са длъжни да подават и фирмите, които не са осъществявали дейност през 2016 година. Те попълват отделен формуляр – образец 1010а. В него фирмите декларират, че за предишната година не са имали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Към тази декларация не се прилага годишен отчет за дейността. Декларациите се подават в офисите на НАП по мястото на регистрация на фирмите, по пощата с обратна разписка или по интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Повече информация за попълването и подаване на декларацията за облагане с корпоративни данъци можете да получите при нас на телефон: 0898505542.

Предприятията, които през текущата година не са извършвали дейност по смисъла на Закона за счетоводство са освободени единствено от задължението да подават статистически отчет в НСИ и подават само ГДД- образец 1010а, но не са освободени от задължението да публикуват финансовия си отчет в Търговския регистър.

ДЗЛ, които нямат задължение да подават годишен отчет за дейността.

Годишен отчет за дейността не подават ДЗЛ, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството (пар.1, т.30 от ДР).

Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, по смисъла на пар.1, т.30 от ДР на ЗСч, са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл.1, ал.1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби счетоводството.

Сделките по чл.1, ал.1 от Търговския закон са:

• Покупка на стоки или други вещи с цел да ги продаде в първоначален, преработен или обработен вид;

• Продажба на стоки от собствено производство;
• Покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
• Търговско представителство и посредничество;
• Комисионни, спедиционни и превозни сделки;
• Застрахователни сделки;· Банкови и валутни сделки;
• Менителници, записи на заповед и чекове;
• Складови сделки;
• Лицензионни сделки;
• Стоков контрол
• Сделки с интелектуална собственост;
• Хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или
• други услуги; Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
• Лизинг

Използване на фирмени дълготрайни активи за лични нужди

Данъчното облекчение за деца

Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж, макар и в този период фактически да не е съществувало трудово правоотношение. Спорен обаче се оказва въпросът дали за времето на незаконното уволнение възниква право на платен годишен отпуск, респ. право на обезщетение за неизползвания отпуск при последващо ново прекратяване на трудовия договор. В административната и съдебната практика и в правната доктрина са изразявани противоречиви схващания:
Първоначално МТСП поддържаше становището, че такова право съществува. В писмо изх. № 92-642 от 08.08.2007 г. на МТСП се посочва: “Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа конкретното лице ще има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото то е възстановено. Този отпуск може да се ползва ефективно, като обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от Кодекса на труда се дължи само при последващо прекратяване на трудовото правоотношение.”

Върховният касационен съд зае различна позиция по темата. В редица свои решения съдът приема, че “за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа, макар и той да се признава за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като има за цел възстановяване на трудовата сила. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа” (Решение № 511 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.). В Решение № 564/ 05.10.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., III г.о., се посочва: “Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда периодът на безработица от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа се признава за трудов стаж. Законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение, не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на работа сили, поради което възниква при реално положен труд. За времето, през което не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск.”
Съдебната практика, изглежда, повлия на административната и в отговор на често поставяни въпроси на интернет страницата на МТСП в последните години започна да намира израз концепцията на ВКС: “Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, в практиката на Върховния касационен съд е възприето, че за времето на незаконно уволнение на възстановения работник или служител не му се полага платен годишен отпуск. Министерството на труда и социалната политика споделя изцяло съображенията на Върховния касационен съд.”

При липсата на изрична законова уредба по въпроса изводи могат да се направят единствено по тълкувателен път и е логично да бъдат застъпвани различни схващания. Все пак наличието на задължителна съдебна практика на ВКС дава достатъчно сигурност на работодателите да отказват да признават правото на платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение.

ВАЖНО!!!

НАП започва проверка на счетоводителите и счетоводните предприятия, не чакайте а проверете Вашият счетоводител и всичко необходимо съгласно закона.

САНКЦИИ ЗА ФИРМИТЕ

В административнонаказателните разпоредби на закона са предвидени санкции и за фирмите-възложители, които са се възползвали от счетоводни услуги по съставяне на финансови отчети от предприятия и лица, които не отговарят на законовите критерии.

Който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което не отговаря на изискванията на закона, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 70 от ЗСч).

Същите са санкциите, когато отчетът е съставен не от счетоводно предприятие, а от физическо лице, което не е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието – възложител (чл. 70 от ЗСч).

ОТЧЕТИ СЕ СЪСТАВЯТ:

• от счетоводни предприятия или
• от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЧЕТОВОДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

За да може едно предприятие легално да съставя финансови отчети на други предприятия, то следва да отговаря на определението за счетоводно предприятие от закона, според което в предмета на дейност трябва да е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети (§ 1, т. 27 от ДР на ЗСч). Счетоводното предприятие трябва да е регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (§ 1, т. 27 от ДР на ЗСч).

Наред с изискванията към регистрацията, законът поставя изисквания и към представляващите счетоводното предприятие, които подписват финансовите отчети на клиентите (чл. 18 от ЗСч). Тези лица трябва да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс (чл. 18, т. 2 от ЗСч).

Изискванията по закон към представляващите счетоводното предприятие, които подписват финансовите отчети на клиентите, е да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва (чл. 18, т. 1 от ЗСч):

а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

аа) при магистърска степен – 2 години;

бб) при бакалавърска степен – 3 години;

вв)  при степен „професионален бакалавър” – 4 години;

б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.

„Действителен стаж“ е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете (§ 1, т. 3 от ДР на ЗСч).

Когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие, отчетът се подписва от представляващия или управляващия счетоводното предприятие (чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗСч). Друго изискване на закона е в отчета да се посочи името на лицето, подписало отчета и да се постави печата на счетоводното предприятие (чл. 25, ал. 3 от ЗСч).

На предприятие, което състави финансов отчет, но не отговаря на изискванията на закона, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 71 от ЗСч).

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Когато отчетът не е съставен от счетоводно предприятие, то физическото лице, което го е съставило, също трябва да отговоря на изискванията посочени по-горе за образование, стаж и чисто съдебно минало (чл. 18 от ЗСч). Друго важно изискване е лицето да бъде в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието (чл. 17 от ЗСч). Лицето, които е съставило отчета следва да го подпише и да посочи името си в него (чл. 25, ал. 3 от ЗСч).

Лице, което състави финансов отчет, но не отговаря на изискванията на закона, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер (чл. 71 от ЗСч).

Фирма, чиято основна дейност е покупко-продажба на автомобили втора употреба, закупува автомобил от Италия с ВОП през май 2015 г. Издаден е протокол по чл. 117 за самоначисляване на ДДС и е включен само в дневника за продажбите през май 2015 г. Протоколът не е включван в дневника за покупките. Тази година през септември автомобилът е продаден.
Може ли да включим протокола в дневника за покупките, след като от издаването му вече са минали повече от 12 месеца? Имаме ли право да използваме данъчен кредит от този протокол след изтичането на 12 месечни данъчни периода, или както при фактурите, така и за протоколите важи чл. 72 от ЗДДС? Също така, ако нямаме право да използваме данъчен кредит, ще трябва ли да включим протокола в дневника за покупките, но без право на данъчен кредит, или той ще трябва да се отрази по друг начин?

Първо важно нещо е, че след като употребяваният автомобил е бил предмет на вътреобщностно придобиване (ВОП), българският дилър е имал право на данъчен кредит за самоначисления с протокола ДДС. Така е, защото в подобни ситуации при препродажбата на автомобила не може да се ползва специалният ред за облагане на маржа на цената, съдържащ се в чл. 143-150 от ЗДДС. Причината за последния извод се крие във факта, че няма да е изпълнена нито една от хипотезите, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от закона.
Така че данъкът по протокола не само е бил дължим на бюджета и е трябвало да се начисли, но и той е подлежал на приспадане по реда на чл. 68-72 от ЗДДС. Това обаче не е направено и протоколът не е отразен в дневника за покупките, дори и без право на данъчен кредит.
На второ място, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Или в общия случай за данъчния период, в който доставчикът дължи данъка на бюджета, получателят ще има правото да приспадне същия като данъчен кредит. В ситуация с осъществено ВОП правото на приспадане на ДДС ще възникне за данъчния период, за който е била налице изискуемостта на данъка за придобиването (в случая – май 2015 г.).
На следващо място, нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС определено е приложима и по отношение на данъка, съдържащ се в протоколи по чл. 117 от закона, а не само във фактури. Според въпросната норма регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който правото е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС). Посоченият срок е преклузивен, поради което след неговото изтичане правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено и то се губи.

Налице е и практика на Съда на ЕС – Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела C‑95/07 и C‑96/07, според която правото на приспадане на ДДС може да се обвързва с преклузивен срок. В т. 46 от посоченото решение се казва, че преклузивният срок, чието изтичане води до санкциониране на данъчно задълженото лице, което не е положило достатъчна грижа и е пропуснало да поиска приспадане на ДДС по получените доставки, като го лишава от право на приспадане на данъка, не може да се смята за несъвместим с режима по Шеста директива (сега Директива 2006/112), при условие че този срок се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на общностното право (принцип на равностойност), от една страна, а от друга – че не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане (принцип на ефективността). За съда възможността правото на приспадане на данъчен кредит да се упражнява без никакво ограничение във времето би било в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчно задълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация.
И тъй като въведеният в нашия закон срок от 1+12 месеца изглежда такъв, който не затруднява и не прави практически невъзможно да бъде упражнено правото на приспадане на ДДС, следва да се заключи, че след изтичането на срока правото се погасява. В случая въпросният срок е изтекъл на 31.05.2016 г., ако, както се предполага от въпроса, изискуемостта на данъка за ВОП е настъпила през май 2015 г.

Има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете майка, която се осигурява като едноличен търговец, и необходимо ли е да възлага управлението на фирмата на друго лице през периодите на получаване на обезщетение от средствата на ДОО?

Съгласно чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Едноличните търговци, избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО, имат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете при условията, регламентирани в чл. 48а и чл. 52а от КСО.

Ако през периода на 410-те дни за бременност и раждане и през периода на отглеждане на малко дете едноличните търговци упражняват лична трудова дейност и получават доходи от тази дейност, като осигурени за общо заболяване и майчинство те нямат право на парични обезщетения.
В нормативната уредба няма изрично изискване за тези периоди управлението на предприятието на едноличния търговец да е възложено на прокурист, но в случай, че то осъществява стопанска дейност и не се представлява и управлява от друго лице по Търговския закон, дори майката – едноличен търговец, да не упражнява лична трудова дейност, се приема, че управлението и представителството се осъществява от собственика му.

Предвид изложеното, ако майката в качеството си на едноличен търговец не упражнява трудова дейност във фирмата, но фирмата й осъществява стопанска дейност, за да има право на парично обезщетение, тя може да сключи договор за прокура с лице, което да представлява и управлява фирмата за този период – съгласно чл. 21 от Търговския закон (за 410-те календарни дни и до навършване 2-годишна възраст на детето). В тези случаи може да бъде назначен и търговски пълномощник на основание чл. 26 от Търговския закон. Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Няма пречка с него да се сключи трудов договор. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис. Търговският пълномощник не подлежи на вписване в Търговския регистър. Обстоятелството дали едноличният търговец упражнява трудова дейност, и/или фирмата осъществява стопанска дейност се установява чрез извършване на проверка от контролните органи на НАП и НОИ.