Действащото законодателство допуска възможността една и съща вещ или прехвърлимо имуществено право да бъдат съсобственост на повече от един правни субекта. Делбата е способ, чрез който по желание на съсобствениците съсобствеността върху общата вещ се прекратява. При това по силата на чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) всеки от съсобствениците може да иска делба на общата вещ освен в случаите, при които законът разпорежда друго, или ако естеството и предназначението на съответната вещ правят делбата й невъзможна.
В резултат на делбата съсобствеността върху общата вещ се трансформира в изключителна собственост на един или повече от съсобствениците й. В зависимост от постигнатите между тях договорености тази трансформация може да се осъществи в съотношения, които са различни в сравнение с първоначално притежавания от тях дял в съсобствеността върху общата вещ. При това възможните хипотези са делба, при която:
– лицата, участващи в нея, получават като реален дял имот, който не превишава дела им в делената съсобственост;
– някой от участниците в делбата получава като реален имот дял по-голям от дела му в съсобствеността и за разликата в превишението заплаща договорена парична сума;
– един от съсобствениците получава изключителната собственост върху вещта.
Реализирането на тези хипотези е свързано с възникването на различно по рода си взаимоотношение между съделителите. С тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. ВКС подкрепя тезата, че при делбата са възможни различни по естеството си прехвърляния между съсобствениците, в т.ч. продажби, замени, прехвърляне срещу поети задължения, заем за потребление, при което е без значение дали всеки или само един от тях получава изключителната собственост върху получената в резултат на разделянето на общата вещ реални части. При това е възможно и цялостно уравняване на дяловете на съсобственици в пари, като само един от участниците в нея получава съсобствеността върху общата вещ. В такъв случай обаче прекратяването на съсобствеността върху тази вещ ще се яви резултат от прехвърлителен договор между съделителите, който може да е договор за покупко-продажба, дарение или друго разпореждане с идеални части, но не и договор за делба.
Как се третират данъчно по ЗДДС различните варианти за уреждане на взаимоотношенията между съделителите при делба при посочените по-горе хипотези?
При определяне на задълженията по ЗДДС на съделителите при дадена делба е необходимо преди всичко да се оцени дали те са данъчно задължени лица за целите на облагането с ДДС по смисъла на закона.
Съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено лице по закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите или резултатите от нея. За такава се приема всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са определени изрично критериите, според които да се оцени дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. В резултат на това преценката дали при даден конкретен случай е налице такава дейност може да бъде направена след анализ и с оглед на всички факти и обстоятелства.
В тази връзка за квалификацията на действията във връзка с делба като независима икономическа дейност за целите на облагането с ДДС е важно да се отбележи, че с решение на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10 е постановено, че обикновеното упражняване на правото на собственост от титуляря на собствеността не може да се разглежда като икономическа дейност. Това дава основание да се приеме, че при хипотезата за делба, при която съделителите получават в реален дял имот, който не превишава дела им в съсобствеността върху общата вещ, не се осъществява независима икономическа дейност, тъй като няма прехвърляне на собственост, а само трансформация на идеален дял на собственост в реален, т.е. с делбата титулярят на собствеността върху общата вещ само упражнява правото си на собственост върху идеалната част от нея. Следователно при тази хипотеза делбата е извън обхвата на ЗДДС и действията на съделителите не подлежат на облагане с ДДС.
В случаите, при които някой от съделителите получи като реален дял дял, в който е включен част от дял на някой от съсобствениците и за превишението се заплаща парична сума, приложението на общия ред на ЗДДС зависи от съответните конкретни обстоятелства. Ако например конкретната сделка е инцидентна, т.е. няма регулярен характер, то участието в делбата на юридически лица не се оценява като независима икономическа дейност, при която възниква доставка по смисъла на ЗДДС. Такава дейност обаче ще възникне, ако делът на даден съделител се добие от съсобственика му изцяло срещу заплащане. В такъв случай прехвърлянето на собствеността върху неговата идеална част представлява доставка по смисъла на ЗДДС и към нея се прилагат общите правила на закона.