Изтичат сроковете за подавен на:
Действащото законодателство допуска възможността една и съща вещ или прехвърлимо имуществено право да бъдат съсобственост на повече от един правни субекта. Делбата е способ, чрез който по желание на съсобствениците съсобствеността върху общата вещ се прекратява. При това по силата на чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) всеки от съсобствениците може да иска делба на общата вещ освен в случаите, при които законът разпорежда друго, или ако естеството и предназначението на съответната вещ правят делбата й невъзможна.
В резултат на делбата съсобствеността върху общата вещ се трансформира в изключителна собственост на един или повече от съсобствениците й. В зависимост от постигнатите между тях договорености тази трансформация може да се осъществи в съотношения, които са различни в сравнение с първоначално притежавания от тях дял в съсобствеността върху общата вещ. При това възможните хипотези са делба, при която:
– лицата, участващи в нея, получават като реален дял имот, който не превишава дела им в делената съсобственост;
– някой от участниците в делбата получава като реален имот дял по-голям от дела му в съсобствеността и за разликата в превишението заплаща договорена парична сума;
– един от съсобствениците получава изключителната собственост върху вещта.
Реализирането на тези хипотези е свързано с възникването на различно по рода си взаимоотношение между съделителите. С тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. ВКС подкрепя тезата, че при делбата са възможни различни по естеството си прехвърляния между съсобствениците, в т.ч. продажби, замени, прехвърляне срещу поети задължения, заем за потребление, при което е без значение дали всеки или само един от тях получава изключителната собственост върху получената в резултат на разделянето на общата вещ реални части. При това е възможно и цялостно уравняване на дяловете на съсобственици в пари, като само един от участниците в нея получава съсобствеността върху общата вещ. В такъв случай обаче прекратяването на съсобствеността върху тази вещ ще се яви резултат от прехвърлителен договор между съделителите, който може да е договор за покупко-продажба, дарение или друго разпореждане с идеални части, но не и договор за делба.
Как се третират данъчно по ЗДДС различните варианти за уреждане на взаимоотношенията между съделителите при делба при посочените по-горе хипотези?
При определяне на задълженията по ЗДДС на съделителите при дадена делба е необходимо преди всичко да се оцени дали те са данъчно задължени лица за целите на облагането с ДДС по смисъла на закона.
Съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено лице по закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите или резултатите от нея. За такава се приема всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са определени изрично критериите, според които да се оцени дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. В резултат на това преценката дали при даден конкретен случай е налице такава дейност може да бъде направена след анализ и с оглед на всички факти и обстоятелства.
В тази връзка за квалификацията на действията във връзка с делба като независима икономическа дейност за целите на облагането с ДДС е важно да се отбележи, че с решение на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10 е постановено, че обикновеното упражняване на правото на собственост от титуляря на собствеността не може да се разглежда като икономическа дейност. Това дава основание да се приеме, че при хипотезата за делба, при която съделителите получават в реален дял имот, който не превишава дела им в съсобствеността върху общата вещ, не се осъществява независима икономическа дейност, тъй като няма прехвърляне на собственост, а само трансформация на идеален дял на собственост в реален, т.е. с делбата титулярят на собствеността върху общата вещ само упражнява правото си на собственост върху идеалната част от нея. Следователно при тази хипотеза делбата е извън обхвата на ЗДДС и действията на съделителите не подлежат на облагане с ДДС.
В случаите, при които някой от съделителите получи като реален дял дял, в който е включен част от дял на някой от съсобствениците и за превишението се заплаща парична сума, приложението на общия ред на ЗДДС зависи от съответните конкретни обстоятелства. Ако например конкретната сделка е инцидентна, т.е. няма регулярен характер, то участието в делбата на юридически лица не се оценява като независима икономическа дейност, при която възниква доставка по смисъла на ЗДДС. Такава дейност обаче ще възникне, ако делът на даден съделител се добие от съсобственика му изцяло срещу заплащане. В такъв случай прехвърлянето на собствеността върху неговата идеална част представлява доставка по смисъла на ЗДДС и към нея се прилагат общите правила на закона.
В рамките на срока за изпитване работничка излиза в отпуск по болест. Има ли работодателят право през това време да прекрати трудовия договор?
В случай че по трудовия договор срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя или в полза и на двете страни, до изтичане на този срок той има право на основание чл. 71, ал. 1 от КТ да прекрати без предизвестие трудовия договор, без да е необходимо да мотивира решението си. Обстоятелството, че работничката е в отпуск по болест, не е пречка за нейното уволнение, тъй като при прекратяване на трудовия договор на това основание не се прилагат предварителните закрили по чл. 333 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 – 99 от ЗДДС законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
Предвид гореизложеното, ЗДДС е дефинирал законовите предпоставки, при наличието на които данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула. Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от дружеството доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, или представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на регламентираните в глава четвърта от ЗДДС доставки. В тази връзка на първо място следва да се квалифицира естеството на доставките, които дружеството извършва.
В запитването е посочено, че дружеството извършва дейност, свързана с предоставяне онлайн на икономическа информация на компании извън територията на страната, която може да определи като доставки на услуги по обработка на данни или предоставяне на информация.
В същото време е възможно услугата да се определи като такава, извършена по електронен път. Със ЗИД на ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., е дадена дефиниция на понятието “услуги, извършени по електронен път” в § 1, т. 14 на допълнителните разпоредби, съгласно която “услуги, извършени по електронен път” са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета понятието “услуги, предоставяни по електронен път” съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
В този смисъл и с оглед посоченото по-горе, доколкото доставките на услуги по предоставяне онлайн на икономическа информация се предоставят чрез интернет или електронна мрежа и се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии, същите са услуги, предоставяни по електронен път.
На следващо място трябва да се определи мястото на изпълнение на извършваните доставки.
В случаите, когато данъчно задължено лице извършва доставки на услуги по предоставяне на информация, които попадат в обхвата на услугите, предоставени по електронен път, и получатели по същите са данъчно задължени лица, доставката е с място на изпълнение, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, за който е предназначена услугата (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС).
Следва да се има предвид, че в случаите, при които данъчно задълженото лице извършва доставките на услуги по предоставяне онлайн на информация чрез намеса на човешки фактор, същите не попадат в обхвата на услуги, предоставяни по електронен път. В този случай за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги по предоставяне на информация на данъчно задължени лица от Европейския съюз или от трета държава е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид горното, извършваните от дружеството доставки на услуги по обработка на данни или предоставяне на информация с място на изпълнение извън територията на страната (с получател данъчно задължени лица от ЕС и трети страни) не формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.
Също така следва да се посочи и разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Ако дружеството предоставя услуги по обработка на данни или предоставяне на информация по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трети страни, то за него няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от закона. Задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква при предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).
Видно от посочените разпоредби, важен елемент от прецизиране мястото на изпълнение на доставката е правилното определяне статута на получателя по доставката.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги, следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент 282 същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същият се третира като данъчно незадължено лице и съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България. Когато получател по услугата е данъчно незадължено лице от държава членка, отново е приложима нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В тези случаи доставките формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от трета държава, съгласно текстовете на Регламент № 282 е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар. 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността, или
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчно задължено лице след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
В случай че след събиране на горната информация се установи, че получателят на услугата е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. извън територията на България.
В случай че получателят по доставката е данъчно незадължено лице от трета държава, ще е приложима нормата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС и доставката е с място на изпълнение там, където е установен получателят – третата държава, като същата не се включва при определяне на облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
За извършваните от дружеството доставки на услуги по предоставяне онлайн на информация, които се определят като услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз и при положение че дружеството не е регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3 от ЗДДС, съответно не е регистрирано в България за прилагане на режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, за същото възниква задължение за регистрация в съответната държава членка по потребление, в която е мястото на изпълнение на тази услуга съгласно законодателството на тази държава членка по местоположение на получателя по доставката.
Едноличен търговец регистрира фирма, чиято дейност ще бъде хотелиерство. За целта в момента се изгражда къща за гости от външна фирма строител. Къщата се изгражда по мярка за развитие на селските райони и се очаква да бъде получена субсидия след нейното изграждане. На този етап от строителството имаме фактура с основание: СМР на обект къща за гости съгласно протокол 19, за 200 000 хил. без ДДС и 40 000 лв. начислено ДДС от фирмата изпълнител.
Въпросите ми са:
1. Ако в момента подадем Заявление за регистрация по ЗДДС, преди къщата да е окончателно завършена, ще можем ли да си поискаме ДДС с опис на наличните активи преди датата на регистрация, или е необходимо сградата да бъде завършена и издадена със съответния Акт и въведена в експлоатация? Предстои да получим още една или две фактури за СМР преди завършването на сградата.
2. Фактурите, които ни пуска фирмата строител с основание: СМР …. съгласно протокол 19 как следва да се осчетоводяват – като разходи за придобиване на ДМА ли? От кой момент можем да започнем да начисляваме амортизация?
3. След като субсидията бъде получена от фирмата, как следва да бъде осчетоводена?
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му, които са налични към датата на регистрацията.
Според ал. 2 от същия член правото възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:
– налице са изискванията на чл. 69 и 71;
– доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
– регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
– активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години преди датата на регистрация по този закон.
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са активи по смисъла на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Както се разбира от посочения по-горе текст, чл. 74 от ЗДДС трябва да се прилага за всички активи, а не само за ДМА.
Параграф 6.1 от СС 4 Отчитане на амортизациите изисква начисляването на амортизацията да започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.
Субсидията се отчита в съответствие със СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. Правителствените дарения се отчитат като финансиране, което се признава като приход в текущия период, както следва за (параграф 3.2 от стандарта):
а) дарения, свързани с амортизируеми активи – пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението;
б) дарения, свързани с неамортизируеми активи – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията; когато се даряват неамортизируеми дълготрайни активи, дарението (финансирането) се отразява като приход на определена от предприятието база, свързана с условията на дарението (например ако се дарява земя при условия за построяване на сграда върху нея, приходът от дарението се признава пропорционално на начислената амортизация на сградата), срокът, през който се признава приходът, не може да бъде по-дълъг от 20 години.
Отговор от Ив-Финанс15 ООД София: Бихме желали да ви информираме, че в най-общия случай, ако лицата, командировани в ЕС, са в трудово правоотношение, съответстващо на българското трудово законодателство, и срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни(чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда), работодателят спазва трудовото законодателство на Република България, в т.ч. и Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, при условие че предприятието принадлежи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
За държави извън ЕС и при командироване до 30 календарни дни в ЕС приложимото трудово право се определя от Кодекса на международното частно право (КМЧП). Съгласно него при трансгранична ситуация, различна от командироване, трудовите договори могат да се уредят от избраното от страните право – съгласно разпоредбите на чл. 96 (1) от КМЧП и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение. Страните могат да направят избор на приложимо право за целия договор или за част от него. Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с една и съща държава, изборът на чуждо право не трябва да лишава работниците от защитата, която му осигуряват повелителните норми на тази държава. Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава. Ако пък той не полага обичайно своя труд в една и съща държава, то се прилага правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя. Ако от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, се прилага правото на тази друга държава.
Предвид изложеното, считаме че когато по горните правила е приложимо българското трудово право, то същото се спазва в пълнота, включително изискването за застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”.
Отговор от счетоводна къща Ив-Финанс15 ООД София: Съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
В случая, за да имате право на парично обезщетение при бременност и раждане, е необходимо да имате 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за общо заболяване и майчинство и към началото на първия болничен лист за 45 календарни дни да упражнявате трудова дейност, по която да подлежите на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. Стажът в размер на 12 месеца не е необходимо да е положен непосредствено преди началото на временната неработоспособност поради бременност и раждане.
Ако не отговаряте на посочените условия, Вие нямате качество на “осигурено лице” по смисъла на КСО и нямате право на парично обезщетение от средствата на ДОО. В този случай, следва да се обърнете към съответната Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене.
