Предвид гореизложеното, ЗДДС е дефинирал законовите предпоставки, при наличието на които данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула. Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от дружеството доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, или представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на регламентираните в глава четвърта от ЗДДС доставки. В тази връзка на първо място следва да се квалифицира естеството на доставките, които дружеството извършва.
В запитването е посочено, че дружеството извършва дейност, свързана с предоставяне онлайн на икономическа информация на компании извън територията на страната, която може да определи като доставки на услуги по обработка на данни или предоставяне на информация.
В същото време е възможно услугата да се определи като такава, извършена по електронен път. Със ЗИД на ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., е дадена дефиниция на понятието “услуги, извършени по електронен път” в § 1, т. 14 на допълнителните разпоредби, съгласно която “услуги, извършени по електронен път” са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета понятието “услуги, предоставяни по електронен път” съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
В този смисъл и с оглед посоченото по-горе, доколкото доставките на услуги по предоставяне онлайн на икономическа информация се предоставят чрез интернет или електронна мрежа и се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии, същите са услуги, предоставяни по електронен път.
На следващо място трябва да се определи мястото на изпълнение на извършваните доставки.
В случаите, когато данъчно задължено лице извършва доставки на услуги по предоставяне на информация, които попадат в обхвата на услугите, предоставени по електронен път, и получатели по същите са данъчно задължени лица, доставката е с място на изпълнение, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, за който е предназначена услугата (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС).
Следва да се има предвид, че в случаите, при които данъчно задълженото лице извършва доставките на услуги по предоставяне онлайн на информация чрез намеса на човешки фактор, същите не попадат в обхвата на услуги, предоставяни по електронен път. В този случай за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги по предоставяне на информация на данъчно задължени лица от Европейския съюз или от трета държава е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Предвид горното, извършваните от дружеството доставки на услуги по обработка на данни или предоставяне на информация с място на изпълнение извън територията на страната (с получател данъчно задължени лица от ЕС и трети страни) не формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.
Също така следва да се посочи и разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Ако дружеството предоставя услуги по обработка на данни или предоставяне на информация по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трети страни, то за него няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от закона. Задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква при предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).
Видно от посочените разпоредби, важен елемент от прецизиране мястото на изпълнение на доставката е правилното определяне статута на получателя по доставката.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги, следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят – в Общността или извън нея.

Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент 282 същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В този случай доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същият се третира като данъчно незадължено лице и съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност, т.е. в България. Когато получател по услугата е данъчно незадължено лице от държава членка, отново е приложима нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В тези случаи доставките формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от трета държава, съгласно текстовете на Регламент № 282 е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар. 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността, или
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчно задължено лице след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
В случай че след събиране на горната информация се установи, че получателят на услугата е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. извън територията на България.

В случай че получателят по доставката е данъчно незадължено лице от трета държава, ще е приложима нормата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС и доставката е с място на изпълнение там, където е установен получателят – третата държава, като същата не се включва при определяне на облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
За извършваните от дружеството доставки на услуги по предоставяне онлайн на информация, които се определят като услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз и при положение че дружеството не е регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3 от ЗДДС, съответно не е регистрирано в България за прилагане на режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, за същото възниква задължение за регистрация в съответната държава членка по потребление, в която е мястото на изпълнение на тази услуга съгласно законодателството на тази държава членка по местоположение на получателя по доставката.

Материалът Регистрация по ЗДДС на дружество, предоставящо онлайн икономическа информация на компании извън територията на страната е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги, Счетоводна къща, счетоводство на фирми по ДДС.