Какво следва да направи данъчно задълженото лице (ДЗЛ) при покупка на стоки с характеристиките на дълготраен актив, които се използват както за стопанска дейност, така и за лични цели?
За целите на ДДС ДЗЛ има избор:
● да ги запази изцяло в личните активи, като ги изключи от системата на ДДС;
● да ги включи в своята стопанска дейност само до степен, до която те са използвани за целите на стопанската дейност;
● да ги разпредели изцяло към активите на неговата стопанска дейност.
Какъв е данъчният ефект за ДЗЛ от този избор?
● Когато ДЗЛ запази дадена стока изцяло в личното си имущество, начисленият ДДС за получени стоки не подлежи на приспадане. При използването на тази стока за стопанска дейност не се начислява ДДС.
● Когато ДЗЛ интегрира дадена стока в активите на предприятието си само до степента, до която същата се използва за стопански цели, то за ползването на частта, невключена в активите на предприятието, за лични нужди, не се начислява ДДС.
● Когато ДЗЛ избере да разпредели изцяло към активите на неговата стопанска дейност дадена стока, начисленият при придобиването на тази стока ДДС по принцип подлежи незабавно на приспадане. Когато впоследствие същата се използва едновременно за стопанска дейност и за лични нужди, независимо дали е ползван пълен или частичен данъчен кредит за начисления данък при придобиването й, употребата й за лични нужди на ДЗЛ или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от стопанската дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуга съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
За кои стоки, за които при придобиването им ДЗЛ е упражнило право на данъчен кредит, при използването им за лични нужди е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка?
За всяка стока.
Има ли стойностен праг за стоките, за които ДЗЛ е длъжно да начислява данък при използването им и за лични нужди, когато при придобиването им е упражнило право на данъчен кредит?
Няма стойностен праг.
Когато ДЗЛ е упражнило право на данъчен кредит, независимо дали веднага или е отложило упражняването в срока по чл. 72 от ЗДДС, за актив, който се използва и за лични нужди, в каква пропорция се упражнява данъчен кредит за преките разходи във връзка с предоставянето на актива за лично ползване?
В пропорция, идентична с пропорцията на ползване на актива за стопанската дейност и за лични нужди. Ако за един разумен период от най-малко шест месеца лицето проследи личното ползване на актива и установи, че пропорцията между стопанско и лично ползване на актива е различна спрямо пропорцията, в която е извършено приспадането на данъчния кредит, следва да коригира данъчния кредит, като се вземе предвид промяната на пропорцията.
В случай че ДЗЛ е упражнило изцяло право на данъчен кредит при придобиването на стока, следва ли то да начислява ДДС за преките разходи при предоставянето й за лично ползване?
ДЗЛ начислява данък за доставката на услуга по ползването на стоката за лични нужди, включително за преките разходи във връзка с предоставянето на стока за лично ползване, при условие че за преките разходи е упражнено право на данъчен кредит, както и за тези, които се формират от разход за персонала на лицето.
Следва ли ДЗЛ да начислява ДДС за преките разходи във връзка с предоставянето на стока (актив) за лично ползване, когато за придобиването на стоката не е упражнило право на данъчен кредит?
В тези случаи изразходените стоки при използването на съответния актив не формират отделна доставка на стока по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (например доставка на ел. енергия или доставка на гориво), а се включват като част от преките разходи при формирането на данъчната основа на доставката на услуга по предоставяне на ползването на актива (чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС), при условие че за същите е упражнено право на данъчен кредит, независимо че за основния актив не е упражнено това право. Когато консумативите и режийните разходи са услуги (водоснабдяване или ремонтни услуги), ако за тях е упражнено право на данъчен кредит, същите се включват като част от преките разходи при формирането на данъчната основа на доставката на услуга по предоставяне на ползването на актива.
Как следва да бъде определена данъчната основа на доставката на услуга за лично ползване, в случай че актив, за който ДЗЛ е упражнило изцяло данъчен кредит при придобиването, и същият е амортизиран изцяло по линейния метод, се използва от лицето за лични нужди?
В тези случаи при определяне на данъчната основа на доставката на услуга за лично ползване в сумата на преките разходи не се включва разход за изхабяване, доколкото активът е амортизиран изцяло по линейния метод. Останалите преки разходи във връзка с ползването за лични нужди се включват в данъчната основа на доставката на услуга за лични нужди, при условие че за същите е упражнено право на данъчен кредит.
Как се определя данъчната основа на доставка на услуга за лични нужди, когато активите, които се използват за лични нужди, са придобити при условията на оперативен лизинг (приравнен на доставка на услуга)?
В тези случаи при определяне на данъчната основа на доставката на услуга за лични нужди в сумата на направените преки разходи се включва и направеният разход за наем по договора.
Как се определя данъчната основа на доставка на услуга за лични нужди, когато стоките, които се използват за лични нужди, са придобити при условията на финансов лизинг (приравнен на доставка на стока)?
В случаите, когато ДЗЛ придобие собственост върху стоката, предмет на договор за финансов лизинг, при определяне на данъчната основа на доставката на услугата за лични нужди се включва разход за изхабяване като част от данъчната основа при придобиването, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод:
● за период 5 години за движими вещи, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит;
● за период от 20 години – за недвижимите вещи.
При закупуване на активи (лаптоп или мобилен телефон), за които е упражнено право на данъчен кредит, и същите се ползват както за извършване на стопанска дейност, така и за лични нужди, каква е приложимата пропорция за упражняване на данъчен кредит?
Когато става въпрос за актив, чието използване е до такава степен смесено и трудно разграничимо, че проследяването и разделянето на стопанското от личното ползване е практически невъзможно или прекомерно затруднително, е разумно равно разделяне на стопанското и личното ползване, т.е. ползване на право на данъчен кредит в размер 50 на сто от начисления данък, като не се начислява данък за личното ползване, освен ако не е налице драстична промяна, например активът се ползва в бъдеще само за лични нужди.
Защо използването на стоки и услуги за лични нужди подлежи на подоходно облагане?
Получаването на доход в непарична форма е приравнено на получаване на паричен доход и подлежи на данъчно облагане. Това от своя страна означава, че ползването на фирмените активи подлежи на облагане с данък върху доходите на физическите лица.
В този смисъл и в отговор на искане на бизнеса с последните промени в данъчното законодателство беше дадена възможност на работодателите, вместо да облагат получаването на непаричния доходи за всеки служител поотделно, да обложат с данък върху разходите всички разходи на предприятието, взети заедно, представляващи възнаграждение на работници и служители в непарична форма и по-точно под формата на използване на фирмени активи за лични нужди. Този алтернативен начин на облагане съществува наред и само замества обичайния начин на облагане на дохода на физическите лица. Алтернативният данък е приложим само по отношение разходите в натура в полза на лица, получаващи доходи от трудови и приравнени правоотношения, когато е част от тези доходи.
Промяната влиза в сила със задна дата – от 01.01.2016 г.
Как става облагането след измененията в ЗДДФЛ и ЗКПО:
Данъчно задължените лица имат избор:
● или да третират разходите като доходи в натура на физическите лица със съответстващото на това третиране облагане на доходите по реда на ЗДДфЛ;
● или да облагат разходите на предприятието по реда на ЗКПО с данък върху разходите, който е окончателен. Този избор се прави еднократно предварително за годината с годишната данъчна декларация (ГДД) по ЗКПО за предходната година. За 2016 г. този избор ще стане обаче с годишната данъчна декларация за 2016 г. Това означава, че с ГДД за 2016 ще се направи избор за 2016 и за 2017 г.
Важно е да се отбележи, че данъчно задължени са не само лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък, а и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък, например лица, извършващи хазартна дейност, бюджетни предприятия и т.н.
Данъчната ставка за облагане с алтернативния данък е 10% и съвпада с данъчната ставка за облагане на доходите от трудови и приравнени правоотношения. Размерът на данъка се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година.